Няколко тактики за сполучлив риболов стръв и захранка

Риболова зависи от тактиката

Тръгвате за риба, но сте начинаещ и много от нещата са ви далечни и непознати. Подготвили сме кратък наръчник за начинаещия рибар и се надяваме с нещо и ние да сме от полза.

Първата стъпка е да намерите правилното място.

В тази първа крачка независимо, за каква риба сте тръгнали не бива да се притеснявате да търсите своето лично пространство и начин да имате сполучлив риболов. Изберете място, около водоема, което на вас да ви харесва, без значение къде са разположени останалите рибари.

Така например за улов на щука се ползва блесна и всеки хвърля на такава примамка. Това, че останалите избират тази тактика също не бива да ви обърква. Най-малкото, че ако един е имал сполука на такава примамка, това не е гарант за останалите.

Въпроси около коя е най-успешната стръв остава без отговор. Тук правилната стратегия трябва да се базира на нужните експерименти. Вие може да опитате с воблер, изкуствена примамка, силиконови или друг вид. За места като язовири, най-резултатен е риболовът на малка рибка за стръв. Така например малката сардина е идеален вариант, а едрите парчета не могат да устоят.

Добра тактика са опитите с новости. Така ако непрестанно експериментирате, все някога ще ви застигнат и добрите резултати. Набележете място, а дълбочината нека е до три метра, заобиколено от тръстика и папур. На такива места се опитва първо риболов с воблер, като за дълбочина се избира поне метър. В случаи, че първото замятане не е успешно, заложете втора стръв и опитайте на два метра дълбочина.

Като трети съвет ще препоръчаме воденето на стръв с по-бавен темп. Много честа грешка е бързото вадене у много рибари. Тази стратегия е провокирана от самия начин на живот на рибите. Те се движат бавно, плуват, спират за престои на едно място и отново плуват бавно. Резките движения само могат да уплашат повече уловената риба и тя да се откъсне от примката.

Добрата захранка за рибите

Захранка за риболов

Всеки опитен рибар е на ясно, че добрата захранка е от изключителна степен на значимост за сполучлив улов на риба. Тогава примамката на куката е част от сместа. Стръв от протеинови топчета в захранката са изкусители за много видове риби, с още по-голям ефект те действат при шаран. Всяко едно захранване на мястото за риболов гарантира успех на толстолоб, шаран, бабушка, червеноперка, мряна и още сладководни риби. Във всеки един случаи съставките, количествата и други фактори са определящи от вида на риба и от специфичните условия на самия водоем.

Голямо улеснение днес за риболова са готовите захранки, които се предлагат в магазините. Повечето смески имат всичко необходимо, а от рибаря зависи тяхното порциране и забъркване. Сред продуктите се предлагат универсални и профилирани. При всичко обаче по-опитните въдичари предпочитат сами да създадат подходящата захранка.

Не са редки и случаите, в които избора на захранка се прави с готови смеси, като от въдичаря зависи подбора им. Тук възможностите за импровизации са много, а според условията, водоема, типа риба и още редица фактори се трупа и богат опит, който допринася за качествено приготвената захранка.

Добре е да се обърне внимание на ненужната плевелна рибка, която често и навсякъде присъства. За да се избегне този момент не бива да се прекалява със захранките, а така също да се внимава в съчетанията на смески и аромати.

За стръв с царевица е добре да се вари не повече от 15 минути, след което се добавя ароматизатор. При варене на жито се изплаква с ледена вода. Тези видове захранка са любимо ястие за сладководните риби.

За изкусителна смеска при улов на шаран се използват протеинови топчета и варен коноп. Топчетата се натрошават, с цел да се образува облак, а това заблуждава до голяма степен рибата и не я прави мнителна, а това води до атака без задръжки.

По този начин рибата свиква с мястото на захранка. Друг метод е създаването на хранителен облак няколко дни преди самия риболов. Захранваната област трябва да е по-малка, за да може облака от риба да е по на гъсто.

Риболов на щука

Определено е доста важно да определим местата. в които стои активната щука. За водоемите, за които става дума, е характерна малка дълбочина, затова едва ли може да се говори за ями, в които ще се събира рибата, тъй като в тях просто няма такива големи дълбочини. Но на практика нещата стоят малко по-иначе. В различните водоеми щуката преди замръзването на водата се държи по различен начин, но принципът е следния – от плитките участъци се насочва към дълбоките места, а от дълбоките – към плитките. Водоемите от първия тип са по-често срещани, докато тези, в които щуката отива в плитчините през късна есен не са толкова много но ги има. Ако дълбочината край брега и тази е средата на водоема не се различават много, даже и най-незначителните разлики в релефа на дъното могат да служат за пристанище на щуката. В такъв водоем през лятото и първата половина на есента щуката може да бъде уловена практически във всяка точка на езерото.  През късна есен нещата се променят. Водата спада доста, като в деветдесет процента такъв водоем става плитък. Количеството щуки се концентрират в останалата водна част, в която има достатъчно дълбока вода. Друг пример, показващ точно обратния процес. Във водоем (или по-скоро блато), в който се влива река, с плитко устие, шаварът е в изобилие и само тук-там има свободни прозорчета водна повърхност, а дъното е обрасло с водорасли. През лятото щуката стои именно там, в плиткото, което не е необичайно. Със застудяването би било логично да се премести в най-дълбоката част, но колкото и да мята-ме там през зимата, нито една щука няма да удостои с внимание блесната ни. В устието нещата ще стоят много по-добре. На такъв водоем с приближаване на студения период от годината кълването на щуката в плитчините се усилва до момента, в който водоемът замръзне. Ето и една проста истина – ако известно време температурата е била около нулата или малко по-високо, а синоптиците обещават захлаждане след няколко дни, най-добре е да се ангажираме единствено с риболов на щука. Не винаги може да уцелим такъв период и възможност, но ако имаме предвид някой подходящ водоем, няма какво да се колебаем. Риби и такъми успехи в риболова и наслука.

Бяла риба риболов на спиниг

По отношение на избора на цвят, при меките изкуствени примамки съществуват множество теории. Твърде необичайно звучи една от тях, съгласно която те трябва да имат окраската на водата в мястото на ловене. Според холандския майстор Мартин Вайсброд, именно такива примамки дават по-добри резултати.

Към повечето изкуствени примамки, използвани от някои колеги, аз подхождам с известно съмнение. Често блясъкът и сиянието на такава стръв действат на зрението ми като мълнии: златисто-оранжева, пронизително жълта, лимонено- зелена, „огнен тигър“ и т. н. Струва ми се, че всичко това е прекалено ярко. Без съмнение в щандовете на магазините подобни артикули изглеждат твърде добре с цветовата си гама и веднага грабват окото на рибаря. Пък и постоянно четем, че в мътна вода (или мрачно време) ярките, пъстри примамки с шокираща шарения по тях обещават най-голям улов. При това често се пропуска фактът, че рибешките очи в сравнение с човешките работят по съвсем друг начин. Как именно, точно не може да се каже, но разсъжденията в тази насока на изявени холандски специалисти по улов на бяла риба ми се струват съвсем убедителни. Следвайки съветите им, миналата година направих няколко поучителни за мен излета.

ИМИТИРАЩА ОКРАСКА

Заради високото си ниво водата бе много мътна, кафеникава като боза. Независимо от това почти всички колеги, асове в спининговия риболов, работеха с примамки, имащи същия като водата цвят. На въпроса ми защо действат по този начин, получих насрещен въпрос: „Какъв е цветът на дребните бабушки, основната храна на смадока в този водоем?“ Не беше трудно да отговоря: „Сребрист“.  „Точно така, а какви цветове отразява това сребро?“. След като се замислих и замълчах, питащият сам отговори: „Естествено, че цветовете на окръжаващата среда!“

Ето каква била причината експертите-практици, сред които и шампиони на Холандия по лоно не на бяла риба, винаги да съчетават окраската на примамката с тази на водата. Т. е. действаха противно на това, за което бях чел досега. Цветът на техните туистери и силиконови рибки почти винаги бяха с цвета на водоема, в който ловяха. Така че категорично трябва да бъде отхвърлено твърдението, че в мътна вода бялата риба не вижда примамки с не- натрапчиви цветове. Та нали в противен случай хищникът ще умре от глад! Подобно нещо не може да стане, а точно обратното – колкото по-точно с нашите изкуствени примамки имитираме естествената храна на бялата риба, толкова шансовете ни за успех ще нараснат. Най-доброто доказателство за това е супер ефикасната система „Драшкович“ (като комбиниран вариант от натурална рибка и водене в стил на изкуствена примамка).

НАТУРАЛНА ОКРАСКА

В прозрачна вода добре се лови на така наречените опушени примамки с вградени сребристи „люспички”, защото имитират отблясъците на окръжаващата среда. Примамка с типично сребърен цвят в такава среда едва ли може да имитира подобни краски, затова по-скоро трябва да се използва.Разбира се, понякога яркожълтите или червени туистери могат да станат абсолютни рекордьори и примамките с други цветове им отстъпват. Но според мен, това са изключителни случаи, а не правило. Погледнато в план натуралност на примамката, за промеждутъчно звено може да служи силиконовата вибро опашка. Някои холандски капацитети залагат на нея като на вълшебна пръчица. Ако рибата не иска на нищо да кълве, те винаги монтират red head – „червена глава“ (не джиг-глава) в съчетание с бяло тяло. Може би защото натуралната ранена или болна рибка под водата прилича на тази изкусна имитация. Основният извод, който си направих след многото съвместни излети с изявени колеги, майстори на спининговия риболов, е следният: главното е силиконовата примамка да изглежда максимално естествено! А това най-сполучливо се постига само. когато нейният цвят напълно съответства на цвета на водата. Риби и такъми.

Красимир Деновски

Риболов на бяла риба с воблер

Бялата риба използва два вида поведение според местата. Тя може да се потули в близост до брега, използвайки някои от следните убежища за скривалища – корени , потопено дърво, скала, гънка в релефа и др. В случаите, когато водоемът е с чисто дъно(плажове) и в близост до брега има скривалища като горепосочените, хищникът атакува своите жертви в по-сока от брега. Ако бреговете са голи , а дъното на водоема не е чисто, то тогава хищникът атакува от дълбочините към брега. Чести са и случаите , когато белите риби кръстосват огромни площи по равното и чисто дъно, спирайки се от време на време тук и там, преди да потеглят отново. Водата в такива участъци се затопля бързо и винаги има ята дребни риби. Изборът на воблер трябва да бъде съобразен с плевелните риби, обитаващи водоема. Не съществува специален модел за бяла риба. Но неправилно избраният тип воблер може да е основната причина за неуспех. Най-важният критерии при избора е дълбочината , на която плува. В зависимост от големината и позицията на лопатката някои модели плуват по повърхността, докато други потъват бързо и плуват на дълбочина на няколко метра. За да уловим в просторни и недълбоки води(1-1,5 м максимум), за предпочитане е използуването на удължен и по-малко гмуркащ се модел. При използването на такъв вид воблер за риболов е необходимо да се поддържа нормален ритъм на водене с кратки паузи за отпускане. Добрият размер е между осем и дванадесет сантиметра. Подходящи модели – Owner-10 см. и Shad Rap SSR-10 см. За риболов на дълбочини от три до четири метра тези модели са неприложими. За дълбочина 2-20,5 метра: Shad Rap SR – 9 см и за дълбочина 3-3,5 m. Risto Rap. Изборът на цвят на воблера зависи от бистротата на водата и осветеността и. Придържайте се към естествените разцветки (сребристи за бистри води и флуоресцентни за по мътни води), шансът да не се избере подходящият цвят е минимален. Докато в случаите, когато изкуствената примамка е водена с непостоянни движения, спирания, резки тръгвания, отново спирания шансът за атака от страна на хищника се увеличава с пъти. С такова поведение изкуствената примамка просто провокира хищника. След замятането, когато воблерът докосне земната повърхност, го прибираме бързо за около метър два и след това се започва придаването на живинка: с две, три сгъвания на китка¬та се придава леко подскачащо движение на примамката (погледнато от страни воблерът работи на място), следва леко притегляне на около метър два, пауза една две секунди, по време на която се обира коремът. След това започваме отново, две-три резки придърпания, плъзгане, пауза и т. н. Най-общо казано бялата риба атакува примамката по време на паузата и тогава трябва много да се внимава да не се образува корем, защото кълването може да се усети на много по- късен етап. Воденето на воблера много наподобява риболова с мъртва рибка по метода на Драшкович и силиконова примамка. Разликата е много важна, докато при отпускането и паузата мъртвата рибка пада, за да достигне дъното при воблера в момента на отпускане и след пауза той изплува към по-върхността при плаващите модели) или остава на място (при моделите за дълбочина над 1,5 метра). Ето това е най-важното предимство при използването на тази техника – белите риби се интересуват какво става в близост по тях. Много често на брега на водоема се забелязват риболовци, които водят изкуствените примамки бързо и с постоянно движение на макарата. Без съмнение това е най-лошият начин за водене на изкуствената примамка. Единствено най-агресивните риби биха атакували така водена примамка. Бялата риба не би си направила труда да преследва водена с голяма бързина изкуствена примамка, а има и голям шанс да я остави да премине покрай нея.

Български риболовец

Риболов на бяла риба с воблер

За мнозина риболовът на бяла риба с воблер е мистика, забулена от скептицизма, че бялата риба има репутация на дънна. Използването на воблер изисква постоянство при воденето на примамката с резки, отмерени и плавни подръпвания. Доказалите своето умение с изкуствени примамки риболовци поддържат тезата, че воблерът трябва да докосва дъното при всяко последващо придърпване или ако немежду всеки две придърпвания, то поне през едно. Този метод е доказал своята ефективност, но не е добре приложим за всички водоеми, казано по друг начин, на много водоеми дъната са покрити с препятствия и рисковете от закачания и късания са неизбежни. Първата ми уловена бяла риба на воблер бе на недълбок водоем , бивша баластриера. Придърпвах воблера син металик, със сухи движения и паузи между тях. Когато примамката беше на около десетина метра, започнах да я придвижвам по-динамично, мислейки за последващото замятане. Воблерът се движеше в близост на повърхността, когато една тъмна сянка се приближи и последва чист и отмерен удар. Засякох мигновено и след секунди държах в кепа си екземпляр малко над килограм. Това, което ме изненада най-много, бе че рибата не атакува примамката от дълбокото към повърхността, а, напротив, странично от повърхността. При идентичните условия на същото място улових още четири бели риби. Държа да отбележа факта, че опитите ми на риболов на самото дъно не дадоха никакъв резултат. Бреговете на водоем бяха покрити от сенките на дърветата и белите риби бяха заели позиция в близост до брега (на около метър дълбочина), готови да нападнат плячката, преминаваща на тяхното ниво. Друг факт, констатиран на предишен мой риболов , на който имах шанса да уловя с доказали се риболовци, използващи само изкуствени примамки, е, че при използването на силиконови примамки по класическия метод на придръпване по дъното уловихме само няколко бели риби, като най-голямата беше килограм. Всички бели риби, превишаващи два килограма, без изключение бяха уловени на воблер, една от които шест килограма(плюс две щуки от по един метър). Този факт дава повод за размисъл. Да сме наясно, не казвам, че воблерът е най-добрата изкуствена примамка за бялата риба и че използването му по всички класически методи дава винаги добри резултати. Като цяло воблерът е по- функционален от силиконовата примамка и мъртвата рибка за хищници като бялата риба и щуката. Използването на воблер при риболов на бяла риба е най-ефикасно, когато тя е агресивна, иначе казано, риболова. Погрешно е да се мисли, че бялата риба не атакува примамката, без да е имала време да я изследва. В повечето случаи с върха на устните си. Ако бялата риба е в хранителен режим има момент, в който тя безпардонно атакува примамката. В такива моменти тя показва своята лакомия и агресивност, приближаваща я до щуката.Когато имаме шанса да попаднем на бели риби по време на лов, непростима грешка е да се лови бавно. Изчакването не помага, напротив, трябва да се покрива все по-голям терен, а по-добра примамка от воблера за скоростен риболов и покриване на терен няма. При движенията си воблерът извършва силни вибрации, които то хищниците забелязват отдалеч. На практика идеалните условия за риболов са ранните утрини и над вечери. когато белите риби се приближават към брега на лов, за да атакуват ятата племенни риби. В облачни и дъждовни дни активността на бялата риба може да бъде във всеки един момент. Понякога се случва и слабият вятър да възбуди активността на белите риби на повърхността. Общо казано, може да се приеме, че за нетечащи водоеми воблерът дава своите най-добри резултати в края на юни, докато за реки и езера той е приложим през цялата година. Всички места, където дълбочината не е голяма и водата лесно се затопля (през топлия сезон). По-голямата част от рибите, плевелни и хищници, се държат в близост до бреговете (понякога и на по-малко от метър дълбочина). Следва продължение

Риболов на блесна

Съществуват различни начини за блеснене на бялата риба. Блесненето се състои от повдигане на блесната, свободно падане и пауза. Бялата риба се лови с доста по-удължена пауза, отколкото другите хищници. Най-известният начин на блеснене, отработен на практика, се състои в следното. Блесната се пуска на 30-40 см от дъното и ритмично започва да бъде повдигана на 50-60 см и отпускана. Когато ръката се намира долу, се прави пауза от 10-15 секунди, в течение на които блесната практически замира. Въдицата при това положение е насочена надолу под ъгъл 45 градуса спрямо повърхността на леда. Тя се повдига с равномерно ускорение, а се отпуска рязко, за да може блесната свободно да планира в хоризонтална плоскост. Планирането продължава, докато блесната има определен запас от влакно. Щом запасът свърши, блесната се връща във вертикално положение. В този момент започва паузата. След това отново следват повдигане, падане и т.н. Единствено еднообразното преминаване на блесната по своя маршрут привлича хищника и води до кълване. Така се лови практически през цялата зима, но когато кълването на бялата риба отслабне, се използват и други, описани по-долу способи на блеснене. На макарата се отваря скобата и се дава възможност на блесната да отплува колкото се може по-настрани от дупката и да легне на дъното. В зависимост от способността на блесната да планира, а също и от дълбочината на водоема, тя може да отиде на 2-3 и повече метра встрани. След това се прави пауза от 20-30 секунди и блесната се придърпва с къси и плавни движения, без да се отлепя от дъното. Кълването е възможно да стане по време на всяко придръпване или в момента на началото на повдигането. Понякога се прави това, което и в предишния случай, само че блесната се придърпва с къси тласъци, повдигайки я леко и отпускайки я отново. При това блесната ще прави скокообразни движения, ще се плъзга по дъното и ще се обръща от една страна на друга, повдигайки от дъното облаче мътилка. Всичко това привлича бялата риба, предизвиквайки атака. Кълване е възможно или при дъното, или при отлепването на блесната от него. Блесната се отпуска вертикално на дъното и, без да се повдига, се размърдва с помощта на въдицата, предизвиквайки мърдане, развъртане и повдигане на мътилка; без бързане блесната се повдига от дъното и с прецизни движения въдицата се придръпва от една страна на друга, придавайки на блесната слаби колебания. Тя може да бъде повдигната на 30-40 см, след което да се пусне на дъното и отново да се повдигне. Често се блесни, както в първия способ, на 30-40 см от дъното, но в най-горно положение на блесната се прави пауза до 5 секунди, което дава възможност на блесната да се успокои и да приеме съответващо положение. При всяко падане блесната ще планира в едно направление, т.е. най-еднообразно и ритмично, което именно дразни хищника и предизвиква атаката му. В случай, че риболовецът се окаже над хранещ се пасаж бели риби, се лови. по правило, само по първия начин, без да се губи време за прекарване на блесната по дъното. Останалите начини се изпълняват много рядко, само преди непосредственото сменяне на дупката.

Риби и такъми за черна мряна

Риболов на черна мряна това е една от най-разпространените начини на риболов и най- интересен. Рибите се държат в бързите с бърза вода. Черната мряна е много борбена при борбата. Именно затова и рибарите се насочват към този начин на риболов към речния риболов на черна мряна. По нашите реки. Риболовът и е много динамичен вирове и най-често на плитките разлети места и течението и придават още повече съпротива. По времето на този сезон един от най-успешните методи за риболов на тази риба е на дъно – така нареченото “леко дъно”. Това е много интересна система и с нея обикновено се лови в плитките разливи, където няма друг начин, по който да подадем стръвта, като за този сезон и този метод е от значение големината на реката и това дали тя е мътна. Разбира се има няколко основни видове стръв, на които можем да ловим успешно през този месец. За бистра и малка вода най-резултатната стръв е зеленката, както и мамарецьт. При доста по голяма вода е по-голяма, но отново бистра, добър резултат дават ручейниците. Това е доста подходяща стръв, към която мряната има особено предпочитание, Когато обаче водата е мътна, рибите се ориентират предимно по нюх. За такива условия най-подходящата стръв е торният червей. Той е доста ароматен и рибите го усещат на момента. Така нареченото “леко дъно“ е много лесен монтаж и едва ли някой от вас ще се затрудни при направата му. Линията се подава по диагонал на течението, като се оставя то да я понесе, докато не се спре в някой камък. Или най-добре да сме наджапали в реката и да подаваме линията по посока на течението и да държим въдицата перпендикулярно на него. Кълваното на рибата е много рязко и отчетливо, като се усеща или на върха на пръчката, или на пръста, ако държим влакното. За да направим линията, първоначално на основното влакно нанизваме свободно едно 5-6-грамово олово. След него връзваме един микро вирбел, в който се спира оловото. Вирбелът също спомага линията да не ви се усуква. За другия край на вирбела слагаме повода, който е необходимо да е от порядъка на 25 см.

Пламен Панталеев

Риболов на бяла мряна

Бялата мряна и щуката винаги са били желани от риболовеца. Бялата мряна им отстъпва по размери (в повечето случаи) и по вкусови качества. Но дори и само заради удоволствието от улавянето и си струва да й посветим няколко излета през активния риболовен сезон. Бялата мряна (Barbus barbus) е представител на семейство шаранови. У нас се среща в р. Дунав и притоците й. Разпространена е също така в Средна и Западна Европа. Предпочита средните и долните течения на реките и местата с пясъчно и каменисто дъно. Тя е сравнително едра риба – достига до 1 м на дължина и тегло – 7-8 кг. Тялото й е дълго, ниско, почти обло, покрито със сравнително дребни люспи. Главата й е много специфична – издължена, месеста с долна уста, на която има две двойки мустачки. Гръбната перка е висока, аналната е по-къса в сравнение с тази на черната мряна. Бялата мряна хвърля хайвера си през май. Лови се най-активно през есента, но и през лятото могат да се постигнат добри резултати. Естествената храна на бялата мряна включва насекоми и техните ларви, различни мекотели, водорасли и растителни отпадъци в общи линии може да се на-рече всеядна (според някои риболовци успешно може да се лови и на малка рибка). Най-често използваните видове стръв са: попово прасе (конощип), кубчета кашкавал или топено сирене, различни ароматизирани теста и качамаци (в това число и смес от хляб и кашкавал), само хляб, розов, торен и бял червей (последният на голям грозд). По Дунав основен вид стръв е рачешката опашка. За риболов на бяла мряна най- подходящи са двуколенните пръчки (за дънните монтажи) и телескопите с водачи и дължина около 3,50-4 м (А:20-40). Към макарата няма особени изисквания, освен прецизен аванс; влакно – 0,20-0,30 мм в зависимост от качеството и куки в доста широк диапазон №1-6 или тройки №8-11 – в зависимост от стръвта и размера на най- често улавяните мрени. Кепчето и стойките (за монтажите “на тежко”) са задължителни. Поповото прасе най-често се подава с монтаж “на тежко”. Подходящи куки са №1/0, 1, 2. То често се атакува от сомове с различен калибър. Кашкавалът е класическа стръв за мряната. Използва се най-вече през есен¬та. Кубчетата могат да се монтират и на единична кука, но може и на тройка №8-10. Във втория случай парчетата кашкавал се нанизват по самия повод и се смъкват до извивките на тройката. Трите жила определено дават по-добър ефект  гарантират стабилно закачане и безпроблемно изваждане. Мряната нерядко се улавя и на монтажите със спирала и тесто в нея, предназначени за шаран. Освен всевъзможните видове теста и ароматизатори едно много добро решение в тази на-сока е използването за стръв на смес от кашкавал и хляб или от топено (пушено) сирене и хляб . Този вид стръв освен мряната привлича и сома, и шарана. Червеите – бял, торен и розов, са универсална стръв за повечето риби и мряната не прави изключение. Могат да се подадат с класическите монтажи на плувка и на дъно или по някой по-специфичен начин (например с по-мощта на търкалящо се олово). Торният и розовият червей се нанизват цели на куката, като се пришиват на няколко места. В Дунав риболовът с тях е затруднен от многото попчета, които винаги първи достигат до червеите и ги изяждат за отрицателно време. Рачешката опашка също е класическа “дунавска” стръв за бяла мряна. Залага се на монтаж “на тежко”. За целта се използват по-едри куки. Който използва такава стръв, трябва да е подготвен и за удари на едри сомове. Монтажите, които се използват в повечето случаи, са: класически риболов на плувка, обикновен монтаж “на тежко”, риболов на “влашка плувка”, монтаж с търкалящо се олово. Риболовът на бяла мряна на плувка се прилага по-често в дунавските притоци, отколкото в Дунав. В Дунава мряната се лови на плувка (сравнително рядко) на местата, където се лови скобар. Подходящо влакно е 0,20-0,24 мм. Избира се плувка за течащи води или авон. Утежняването се групира така, че стръвта да потъва бързо (с цел избягване на кълването на дребосъци) и да се задържи в близост до дъното.

Милен Сакакушев

Здравей, рибар!

Добре дошли в света на Риболов. Това е първата публикация за риболов и рибите в България. Редактирайте я или я изтрийте. Приятно писане! Няма да я изтривам тази публикация защото тя е първата и не ми се ще да я няма затова ви пожелавам успешен риболов 7dnisport.com