Бяла риба риболов на спиниг

По отношение на избора на цвят, при меките изкуствени примамки съществуват множество теории. Твърде необичайно звучи една от тях, съгласно която те трябва да имат окраската на водата в мястото на ловене. Според холандския майстор Мартин Вайсброд, именно такива примамки дават по-добри резултати.

Към повечето изкуствени примамки, използвани от някои колеги, аз подхождам с известно съмнение. Често блясъкът и сиянието на такава стръв действат на зрението ми като мълнии: златисто-оранжева, пронизително жълта, лимонено- зелена, „огнен тигър“ и т. н. Струва ми се, че всичко това е прекалено ярко. Без съмнение в щандовете на магазините подобни артикули изглеждат твърде добре с цветовата си гама и веднага грабват окото на рибаря. Пък и постоянно четем, че в мътна вода (или мрачно време) ярките, пъстри примамки с шокираща шарения по тях обещават най-голям улов. При това често се пропуска фактът, че рибешките очи в сравнение с човешките работят по съвсем друг начин. Как именно, точно не може да се каже, но разсъжденията в тази насока на изявени холандски специалисти по улов на бяла риба ми се струват съвсем убедителни. Следвайки съветите им, миналата година направих няколко поучителни за мен излета.

ИМИТИРАЩА ОКРАСКА

Заради високото си ниво водата бе много мътна, кафеникава като боза. Независимо от това почти всички колеги, асове в спининговия риболов, работеха с примамки, имащи същия като водата цвят. На въпроса ми защо действат по този начин, получих насрещен въпрос: „Какъв е цветът на дребните бабушки, основната храна на смадока в този водоем?“ Не беше трудно да отговоря: „Сребрист“.  „Точно така, а какви цветове отразява това сребро?“. След като се замислих и замълчах, питащият сам отговори: „Естествено, че цветовете на окръжаващата среда!“

Ето каква била причината експертите-практици, сред които и шампиони на Холандия по лоно не на бяла риба, винаги да съчетават окраската на примамката с тази на водата. Т. е. действаха противно на това, за което бях чел досега. Цветът на техните туистери и силиконови рибки почти винаги бяха с цвета на водоема, в който ловяха. Така че категорично трябва да бъде отхвърлено твърдението, че в мътна вода бялата риба не вижда примамки с не- натрапчиви цветове. Та нали в противен случай хищникът ще умре от глад! Подобно нещо не може да стане, а точно обратното – колкото по-точно с нашите изкуствени примамки имитираме естествената храна на бялата риба, толкова шансовете ни за успех ще нараснат. Най-доброто доказателство за това е супер ефикасната система „Драшкович“ (като комбиниран вариант от натурална рибка и водене в стил на изкуствена примамка).

НАТУРАЛНА ОКРАСКА

В прозрачна вода добре се лови на така наречените опушени примамки с вградени сребристи „люспички“, защото имитират отблясъците на окръжаващата среда. Примамка с типично сребърен цвят в такава среда едва ли може да имитира подобни краски, затова по-скоро трябва да се използва.Разбира се, понякога яркожълтите или червени туистери могат да станат абсолютни рекордьори и примамките с други цветове им отстъпват. Но според мен, това са изключителни случаи, а не правило. Погледнато в план натуралност на примамката, за промеждутъчно звено може да служи силиконовата вибро опашка. Някои холандски капацитети залагат на нея като на вълшебна пръчица. Ако рибата не иска на нищо да кълве, те винаги монтират red head – „червена глава“ (не джиг-глава) в съчетание с бяло тяло. Може би защото натуралната ранена или болна рибка под водата прилича на тази изкусна имитация. Основният извод, който си направих след многото съвместни излети с изявени колеги, майстори на спининговия риболов, е следният: главното е силиконовата примамка да изглежда максимално естествено! А това най-сполучливо се постига само. когато нейният цвят напълно съответства на цвета на водата. Риби и такъми.

Красимир Деновски