Риболов на бяла мряна

Бялата мряна и щуката винаги са били желани от риболовеца. Бялата мряна им отстъпва по размери (в повечето случаи) и по вкусови качества. Но дори и само заради удоволствието от улавянето и си струва да й посветим няколко излета през активния риболовен сезон. Бялата мряна (Barbus barbus) е представител на семейство шаранови. У нас се среща в р. Дунав и притоците й. Разпространена е също така в Средна и Западна Европа. Предпочита средните и долните течения на реките и местата с пясъчно и каменисто дъно. Тя е сравнително едра риба – достига до 1 м на дължина и тегло – 7-8 кг. Тялото й е дълго, ниско, почти обло, покрито със сравнително дребни люспи. Главата й е много специфична – издължена, месеста с долна уста, на която има две двойки мустачки. Гръбната перка е висока, аналната е по-къса в сравнение с тази на черната мряна. Бялата мряна хвърля хайвера си през май. Лови се най-активно през есента, но и през лятото могат да се постигнат добри резултати. Естествената храна на бялата мряна включва насекоми и техните ларви, различни мекотели, водорасли и растителни отпадъци в общи линии може да се на-рече всеядна (според някои риболовци успешно може да се лови и на малка рибка). Най-често използваните видове стръв са: попово прасе (конощип), кубчета кашкавал или топено сирене, различни ароматизирани теста и качамаци (в това число и смес от хляб и кашкавал), само хляб, розов, торен и бял червей (последният на голям грозд). По Дунав основен вид стръв е рачешката опашка. За риболов на бяла мряна най- подходящи са двуколенните пръчки (за дънните монтажи) и телескопите с водачи и дължина около 3,50-4 м (А:20-40). Към макарата няма особени изисквания, освен прецизен аванс; влакно – 0,20-0,30 мм в зависимост от качеството и куки в доста широк диапазон №1-6 или тройки №8-11 – в зависимост от стръвта и размера на най- често улавяните мрени. Кепчето и стойките (за монтажите „на тежко“) са задължителни. Поповото прасе най-често се подава с монтаж „на тежко“. Подходящи куки са №1/0, 1, 2. То често се атакува от сомове с различен калибър. Кашкавалът е класическа стръв за мряната. Използва се най-вече през есен¬та. Кубчетата могат да се монтират и на единична кука, но може и на тройка №8-10. Във втория случай парчетата кашкавал се нанизват по самия повод и се смъкват до извивките на тройката. Трите жила определено дават по-добър ефект  гарантират стабилно закачане и безпроблемно изваждане. Мряната нерядко се улавя и на монтажите със спирала и тесто в нея, предназначени за шаран. Освен всевъзможните видове теста и ароматизатори едно много добро решение в тази на-сока е използването за стръв на смес от кашкавал и хляб или от топено (пушено) сирене и хляб . Този вид стръв освен мряната привлича и сома, и шарана. Червеите – бял, торен и розов, са универсална стръв за повечето риби и мряната не прави изключение. Могат да се подадат с класическите монтажи на плувка и на дъно или по някой по-специфичен начин (например с по-мощта на търкалящо се олово). Торният и розовият червей се нанизват цели на куката, като се пришиват на няколко места. В Дунав риболовът с тях е затруднен от многото попчета, които винаги първи достигат до червеите и ги изяждат за отрицателно време. Рачешката опашка също е класическа „дунавска“ стръв за бяла мряна. Залага се на монтаж „на тежко“. За целта се използват по-едри куки. Който използва такава стръв, трябва да е подготвен и за удари на едри сомове. Монтажите, които се използват в повечето случаи, са: класически риболов на плувка, обикновен монтаж „на тежко“, риболов на „влашка плувка“, монтаж с търкалящо се олово. Риболовът на бяла мряна на плувка се прилага по-често в дунавските притоци, отколкото в Дунав. В Дунава мряната се лови на плувка (сравнително рядко) на местата, където се лови скобар. Подходящо влакно е 0,20-0,24 мм. Избира се плувка за течащи води или авон. Утежняването се групира така, че стръвта да потъва бързо (с цел избягване на кълването на дребосъци) и да се задържи в близост до дъното.

Милен Сакакушев