Риболов на бяла риба с воблер

Риболов с воблер втора част. Бялата риба използва два вида поведение според местата. Тя може да се потули в близост до брега, използвайки някои от следните убежища за скривалища – корени , потопено дърво, скала, гънка в релефа и др. В случаите, когато водоемът е с чисто дъно(плажове) и в близост до брега има скривалища като горепосочените, хищникът атакува своите жертви в по-сока от брега. Ако бреговете са голи , а дъното на водоема не е чисто, то тогава хищникът атакува от дълбочините към брега. Чести са и случаите , когато белите риби кръстосват огромни площи по равното и чисто дъно, спирайки се от време на време тук и там, преди да потеглят отново. Водата в такива участъци се затопля бързо и винаги има ята дребни риби. Изборът на воблер трябва да бъде съобразен с плевелните риби, обитаващи водоема. Не съществува специален модел за бяла риба. Но неправилно избраният тип воблер може да е основната причина за неуспех. Най-важният критерии при избора е дълбочината , на която плува. В зависимост от големината и позицията на лопатката някои модели плуват по повърхността, докато други потъват бързо и плуват на дълбочина на няколко метра. За да уловим в просторни и недълбоки води(1-1,5 м максимум), за предпочитане е използуването на удължен и по-малко гмуркащ се модел. При използването на такъв вид воблер за риболов е необходимо да се поддържа нормален ритъм на водене с кратки паузи за отпускане. Добрият размер е между осем и дванадесет сантиметра. Подходящи модели – Owner-10 см. и Shad Rap SSR-10 см. За риболов на дълбочини от три до четири метра тези модели са неприложими. За дълбочина 2-20,5 метра: Shad Rap SR – 9 см и за дълбочина 3-3,5 m. Risto Rap. Изборът на цвят на воблера зависи от бистротата на водата и осветеността и. Придържайте се към естествените разцветки (сребристи за бистри води и флуоресцентни за по мътни води), шансът да не се избере подходящият цвят е минимален. Докато в случаите, когато изкуствената примамка е водена с непостоянни движения, спирания, резки тръгвания, отново спирания шансът за атака от страна на хищника се увеличава с пъти. С такова поведение изкуствената примамка просто провокира хищника. След замятането, когато воблерът докосне земната повърхност, го прибираме бързо за около метър два и след това се започва придаването на живинка: с две, три сгъвания на китка¬та се придава леко подскачащо движение на примамката (погледнато от страни воблерът работи на място), следва леко притегляне на около метър два, пауза една две секунди, по време на която се обира коремът. След това започваме отново, две-три резки придърпания, плъзгане, пауза и т. н. Най-общо казано бялата риба атакува примамката по време на паузата и тогава трябва много да се внимава да не се образува корем, защото кълването може да се усети на много по- късен етап. Воденето на воблера много наподобява риболова с мъртва рибка по метода на Драшкович и силиконова примамка. Разликата е много важна, докато при отпускането и паузата мъртвата рибка пада, за да достигне дъното при воблера в момента на отпускане и след пауза той изплува към по-върхността при плаващите модели) или остава на място (при моделите за дълбочина над 1,5 метра). Ето това е най-важното предимство при използването на тази техника – белите риби се интересуват какво става в близост по тях. Много често на брега на водоема се забелязват риболовци, които водят изкуствените примамки бързо и с постоянно движение на макарата. Без съмнение това е най-лошият начин за водене на изкуствената примамка. Единствено най-агресивните риби биха атакували така водена примамка. Бялата риба не би си направила труда да преследва водена с голяма бързина изкуствена примамка, а има и голям шанс да я остави да премине покрай нея.

Български риболовец