Риболов на бяла риба с воблер

За мнозина риболовът на бяла риба с воблер е мистика, забулена от скептицизма, че бялата риба има репутация на дънна. Използването на воблер изисква постоянство при воденето на примамката с резки, отмерени и плавни подръпвания. Доказалите своето умение с изкуствени примамки риболовци поддържат тезата, че воблерът трябва да докосва дъното при всяко последващо придърпване или ако немежду всеки две придърпвания, то поне през едно. Този метод е доказал своята ефективност, но не е добре приложим за всички водоеми, казано по друг начин, на много водоеми дъната са покрити с препятствия и рисковете от закачания и късания са неизбежни. Първата ми уловена бяла риба на воблер бе на недълбок водоем , бивша баластриера. Придърпвах воблера син металик, със сухи движения и паузи между тях. Когато примамката беше на около десетина метра, започнах да я придвижвам по-динамично, мислейки за последващото замятане. Воблерът се движеше в близост на повърхността, когато една тъмна сянка се приближи и последва чист и отмерен удар. Засякох мигновено и след секунди държах в кепа си екземпляр малко над килограм. Това, което ме изненада най-много, бе че рибата не атакува примамката от дълбокото към повърхността, а, напротив, странично от повърхността. При идентичните условия на същото място улових още четири бели риби. Държа да отбележа факта, че опитите ми на риболов на самото дъно не дадоха никакъв резултат. Бреговете на водоем бяха покрити от сенките на дърветата и белите риби бяха заели позиция в близост до брега (на около метър дълбочина), готови да нападнат плячката, преминаваща на тяхното ниво. Друг факт, констатиран на предишен мой риболов , на който имах шанса да уловя с доказали се риболовци, използващи само изкуствени примамки, е, че при използването на силиконови примамки по класическия метод на придръпване по дъното уловихме само няколко бели риби, като най-голямата беше килограм. Всички бели риби, превишаващи два килограма, без изключение бяха уловени на воблер, една от които шест килограма(плюс две щуки от по един метър). Този факт дава повод за размисъл. Да сме наясно, не казвам, че воблерът е най-добрата изкуствена примамка за бялата риба и че използването му по всички класически методи дава винаги добри резултати. Като цяло воблерът е по- функционален от силиконовата примамка и мъртвата рибка за хищници като бялата риба и щуката. Използването на воблер при риболов на бяла риба е най-ефикасно, когато тя е агресивна, иначе казано, риболова. Погрешно е да се мисли, че бялата риба не атакува примамката, без да е имала време да я изследва. В повечето случаи с върха на устните си. Ако бялата риба е в хранителен режим има момент, в който тя безпардонно атакува примамката. В такива моменти тя показва своята лакомия и агресивност, приближаваща я до щуката.Когато имаме шанса да попаднем на бели риби по време на лов, непростима грешка е да се лови бавно. Изчакването не помага, напротив, трябва да се покрива все по-голям терен, а по-добра примамка от воблера за скоростен риболов и покриване на терен няма. При движенията си воблерът извършва силни вибрации, които то хищниците забелязват отдалеч. На практика идеалните условия за риболов са ранните утрини и над вечери. когато белите риби се приближават към брега на лов, за да атакуват ятата племенни риби. В облачни и дъждовни дни активността на бялата риба може да бъде във всеки един момент. Понякога се случва и слабият вятър да възбуди активността на белите риби на повърхността. Общо казано, може да се приеме, че за нетечащи водоеми воблери дава своите най-добри резултати в края на юни, докато за реки и езера той е приложим през цялата година. Всички места, където дълбочината не е голяма и водата лесно се затопля (през топлия сезон). По-голямата част от рибите, плевелни и хищници, се държат в близост до бреговете (понякога и на по-малко от метър дълбочина). Следва продължение