Бяла риба риболов на спиниг

По отношение на избора на цвят, при меките изкуствени примамки съществуват множество теории. Твърде необичайно звучи една от тях, съгласно която те трябва да имат окраската на водата в мястото на ловене. Според холандския майстор Мартин Вайсброд, именно такива примамки дават по-добри резултати.

Към повечето изкуствени примамки, използвани от някои колеги, аз подхождам с известно съмнение. Често блясъкът и сиянието на такава стръв действат на зрението ми като мълнии: златисто-оранжева, пронизително жълта, лимонено- зелена, „огнен тигър“ и т. н. Струва ми се, че всичко това е прекалено ярко. Без съмнение в щандовете на магазините подобни артикули изглеждат твърде добре с цветовата си гама и веднага грабват окото на рибаря. Пък и постоянно четем, че в мътна вода (или мрачно време) ярките, пъстри примамки с шокираща шарения по тях обещават най-голям улов. При това често се пропуска фактът, че рибешките очи в сравнение с човешките работят по съвсем друг начин. Как именно, точно не може да се каже, но разсъжденията в тази насока на изявени холандски специалисти по улов на бяла риба ми се струват съвсем убедителни. Следвайки съветите им, миналата година направих няколко поучителни за мен излета.

ИМИТИРАЩА ОКРАСКА

Заради високото си ниво водата бе много мътна, кафеникава като боза. Независимо от това почти всички колеги, асове в спининговия риболов, работеха с примамки, имащи същия като водата цвят. На въпроса ми защо действат по този начин, получих насрещен въпрос: „Какъв е цветът на дребните бабушки, основната храна на смадока в този водоем?“ Не беше трудно да отговоря: „Сребрист“.  „Точно така, а какви цветове отразява това сребро?“. След като се замислих и замълчах, питащият сам отговори: „Естествено, че цветовете на окръжаващата среда!“

Ето каква била причината експертите-практици, сред които и шампиони на Холандия по лоно не на бяла риба, винаги да съчетават окраската на примамката с тази на водата. Т. е. действаха противно на това, за което бях чел досега. Цветът на техните туистери и силиконови рибки почти винаги бяха с цвета на водоема, в който ловяха. Така че категорично трябва да бъде отхвърлено твърдението, че в мътна вода бялата риба не вижда примамки с не- натрапчиви цветове. Та нали в противен случай хищникът ще умре от глад! Подобно нещо не може да стане, а точно обратното – колкото по-точно с нашите изкуствени примамки имитираме естествената храна на бялата риба, толкова шансовете ни за успех ще нараснат. Най-доброто доказателство за това е супер ефикасната система „Драшкович“ (като комбиниран вариант от натурална рибка и водене в стил на изкуствена примамка).

НАТУРАЛНА ОКРАСКА

В прозрачна вода добре се лови на така наречените опушени примамки с вградени сребристи „люспички“, защото имитират отблясъците на окръжаващата среда. Примамка с типично сребърен цвят в такава среда едва ли може да имитира подобни краски, затова по-скоро трябва да се използва.Разбира се, понякога яркожълтите или червени туистери могат да станат абсолютни рекордьори и примамките с други цветове им отстъпват. Но според мен, това са изключителни случаи, а не правило. Погледнато в план натуралност на примамката, за промеждутъчно звено може да служи силиконовата вибро опашка. Някои холандски капацитети залагат на нея като на вълшебна пръчица. Ако рибата не иска на нищо да кълве, те винаги монтират red head – „червена глава“ (не джиг-глава) в съчетание с бяло тяло. Може би защото натуралната ранена или болна рибка под водата прилича на тази изкусна имитация. Основният извод, който си направих след многото съвместни излети с изявени колеги, майстори на спининговия риболов, е следният: главното е силиконовата примамка да изглежда максимално естествено! А това най-сполучливо се постига само. когато нейният цвят напълно съответства на цвета на водата. Риби и такъми.

Красимир Деновски

Риболов на бяла риба с воблер

Риболов с воблер втора част. Бялата риба използва два вида поведение според местата. Тя може да се потули в близост до брега, използвайки някои от следните убежища за скривалища – корени , потопено дърво, скала, гънка в релефа и др. В случаите, когато водоемът е с чисто дъно(плажове) и в близост до брега има скривалища като горепосочените, хищникът атакува своите жертви в по-сока от брега. Ако бреговете са голи , а дъното на водоема не е чисто, то тогава хищникът атакува от дълбочините към брега. Чести са и случаите , когато белите риби кръстосват огромни площи по равното и чисто дъно, спирайки се от време на време тук и там, преди да потеглят отново. Водата в такива участъци се затопля бързо и винаги има ята дребни риби. Изборът на воблер трябва да бъде съобразен с плевелните риби, обитаващи водоема. Не съществува специален модел за бяла риба. Но неправилно избраният тип воблер може да е основната причина за неуспех. Най-важният критерии при избора е дълбочината , на която плува. В зависимост от големината и позицията на лопатката някои модели плуват по повърхността, докато други потъват бързо и плуват на дълбочина на няколко метра. За да уловим в просторни и недълбоки води(1-1,5 м максимум), за предпочитане е използуването на удължен и по-малко гмуркащ се модел. При използването на такъв вид воблер за риболов е необходимо да се поддържа нормален ритъм на водене с кратки паузи за отпускане. Добрият размер е между осем и дванадесет сантиметра. Подходящи модели – Owner-10 см. и Shad Rap SSR-10 см. За риболов на дълбочини от три до четири метра тези модели са неприложими. За дълбочина 2-20,5 метра: Shad Rap SR – 9 см и за дълбочина 3-3,5 m. Risto Rap. Изборът на цвят на воблера зависи от бистротата на водата и осветеността и. Придържайте се към естествените разцветки (сребристи за бистри води и флуоресцентни за по мътни води), шансът да не се избере подходящият цвят е минимален. Докато в случаите, когато изкуствената примамка е водена с непостоянни движения, спирания, резки тръгвания, отново спирания шансът за атака от страна на хищника се увеличава с пъти. С такова поведение изкуствената примамка просто провокира хищника. След замятането, когато воблерът докосне земната повърхност, го прибираме бързо за около метър два и след това се започва придаването на живинка: с две, три сгъвания на китка¬та се придава леко подскачащо движение на примамката (погледнато от страни воблерът работи на място), следва леко притегляне на около метър два, пауза една две секунди, по време на която се обира коремът. След това започваме отново, две-три резки придърпания, плъзгане, пауза и т. н. Най-общо казано бялата риба атакува примамката по време на паузата и тогава трябва много да се внимава да не се образува корем, защото кълването може да се усети на много по- късен етап. Воденето на воблера много наподобява риболова с мъртва рибка по метода на Драшкович и силиконова примамка. Разликата е много важна, докато при отпускането и паузата мъртвата рибка пада, за да достигне дъното при воблера в момента на отпускане и след пауза той изплува към по-върхността при плаващите модели) или остава на място (при моделите за дълбочина над 1,5 метра). Ето това е най-важното предимство при използването на тази техника – белите риби се интересуват какво става в близост по тях. Много често на брега на водоема се забелязват риболовци, които водят изкуствените примамки бързо и с постоянно движение на макарата. Без съмнение това е най-лошият начин за водене на изкуствената примамка. Единствено най-агресивните риби биха атакували така водена примамка. Бялата риба не би си направила труда да преследва водена с голяма бързина изкуствена примамка, а има и голям шанс да я остави да премине покрай нея.

Български риболовец

Риболов на бяла риба с воблер

За мнозина риболовът на бяла риба с воблер е мистика, забулена от скептицизма, че бялата риба има репутация на дънна. Използването на воблер изисква постоянство при воденето на примамката с резки, отмерени и плавни подръпвания. Доказалите своето умение с изкуствени примамки риболовци поддържат тезата, че воблерът трябва да докосва дъното при всяко последващо придърпване или ако немежду всеки две придърпвания, то поне през едно. Този метод е доказал своята ефективност, но не е добре приложим за всички водоеми, казано по друг начин, на много водоеми дъната са покрити с препятствия и рисковете от закачания и късания са неизбежни. Първата ми уловена бяла риба на воблер бе на недълбок водоем , бивша баластриера. Придърпвах воблера син металик, със сухи движения и паузи между тях. Когато примамката беше на около десетина метра, започнах да я придвижвам по-динамично, мислейки за последващото замятане. Воблерът се движеше в близост на повърхността, когато една тъмна сянка се приближи и последва чист и отмерен удар. Засякох мигновено и след секунди държах в кепа си екземпляр малко над килограм. Това, което ме изненада най-много, бе че рибата не атакува примамката от дълбокото към повърхността, а, напротив, странично от повърхността. При идентичните условия на същото място улових още четири бели риби. Държа да отбележа факта, че опитите ми на риболов на самото дъно не дадоха никакъв резултат. Бреговете на водоем бяха покрити от сенките на дърветата и белите риби бяха заели позиция в близост до брега (на около метър дълбочина), готови да нападнат плячката, преминаваща на тяхното ниво. Друг факт, констатиран на предишен мой риболов , на който имах шанса да уловя с доказали се риболовци, използващи само изкуствени примамки, е, че при използването на силиконови примамки по класическия метод на придръпване по дъното уловихме само няколко бели риби, като най-голямата беше килограм. Всички бели риби, превишаващи два килограма, без изключение бяха уловени на воблер, една от които шест килограма(плюс две щуки от по един метър). Този факт дава повод за размисъл. Да сме наясно, не казвам, че воблерът е най-добрата изкуствена примамка за бялата риба и че използването му по всички класически методи дава винаги добри резултати. Като цяло воблерът е по- функционален от силиконовата примамка и мъртвата рибка за хищници като бялата риба и щуката. Използването на воблер при риболов на бяла риба е най-ефикасно, когато тя е агресивна, иначе казано, риболова. Погрешно е да се мисли, че бялата риба не атакува примамката, без да е имала време да я изследва. В повечето случаи с върха на устните си. Ако бялата риба е в хранителен режим има момент, в който тя безпардонно атакува примамката. В такива моменти тя показва своята лакомия и агресивност, приближаваща я до щуката.Когато имаме шанса да попаднем на бели риби по време на лов, непростима грешка е да се лови бавно. Изчакването не помага, напротив, трябва да се покрива все по-голям терен, а по-добра примамка от воблера за скоростен риболов и покриване на терен няма. При движенията си воблерът извършва силни вибрации, които то хищниците забелязват отдалеч. На практика идеалните условия за риболов са ранните утрини и над вечери. когато белите риби се приближават към брега на лов, за да атакуват ятата племенни риби. В облачни и дъждовни дни активността на бялата риба може да бъде във всеки един момент. Понякога се случва и слабият вятър да възбуди активността на белите риби на повърхността. Общо казано, може да се приеме, че за нетечащи водоеми воблери дава своите най-добри резултати в края на юни, докато за реки и езера той е приложим през цялата година. Всички места, където дълбочината не е голяма и водата лесно се затопля (през топлия сезон). По-голямата част от рибите, плевелни и хищници, се държат в близост до бреговете (понякога и на по-малко от метър дълбочина). Следва продължение

Риболов на блесна

Съществуват различни начини за блеснене на бялата риба. Блесненето се състои от повдигане на блесната, свободно падане и пауза. Бялата риба се лови с доста по-удължена пауза, отколкото другите хищници. Най-известният начин на блеснене, отработен на практика, се състои в следното. Блесната се пуска на 30-40 см от дъното и ритмично започва да бъде повдигана на 50-60 см и отпускана. Когато ръката се намира долу, се прави пауза от 10-15 секунди, в течение на които блесната практически замира. Въдицата при това положение е насочена надолу под ъгъл 45 градуса спрямо повърхността на леда. Тя се повдига с равномерно ускорение, а се отпуска рязко, за да може блесната свободно да планира в хоризонтална плоскост. Планирането продължава, докато блесната има определен запас от влакно. Щом запасът свърши, блесната се връща във вертикално положение. В този момент започва паузата. След това отново следват повдигане, падане и т.н. Единствено еднообразното преминаване на блесната по своя маршрут привлича хищника и води до кълване. Така се лови практически през цялата зима, но когато кълването на бялата риба отслабне, се използват и други, описани по-долу способи на блеснене. На макарата се отваря скобата и се дава възможност на блесната да отплува колкото се може по-настрани от дупката и да легне на дъното. В зависимост от способността на блесната да планира, а също и от дълбочината на водоема, тя може да отиде на 2-3 и повече метра встрани. След това се прави пауза от 20-30 секунди и блесната се придърпва с къси и плавни движения, без да се отлепя от дъното. Кълването е възможно да стане по време на всяко придръпване или в момента на началото на повдигането. Понякога се прави това, което и в предишния случай, само че блесната се придърпва с къси тласъци, повдигайки я леко и отпускайки я отново. При това блесната ще прави скокообразни движения, ще се плъзга по дъното и ще се обръща от една страна на друга, повдигайки от дъното облаче мътилка. Всичко това привлича бялата риба, предизвиквайки атака. Кълване е възможно или при дъното, или при отлепването на блесната от него. Блесната се отпуска вертикално на дъното и, без да се повдига, се размърдва с помощта на въдицата, предизвиквайки мърдане, развъртане и повдигане на мътилка; без бързане блесната се повдига от дъното и с прецизни движения въдицата се придръпва от една страна на друга, придавайки на блесната слаби колебания. Тя може да бъде повдигната на 30-40 см, след което да се пусне на дъното и отново да се повдигне. Често се блесни, както в първия способ, на 30-40 см от дъното, но в най-горно положение на блесната се прави пауза до 5 секунди, което дава възможност на блесната да се успокои и да приеме съответващо положение. При всяко падане блесната ще планира в едно направление, т.е. най-еднообразно и ритмично, което именно дразни хищника и предизвиква атаката му. В случай, че риболовецът се окаже над хранещ се пасаж бели риби, се лови. по правило, само по първия начин, без да се губи време за прекарване на блесната по дъното. Останалите начини се изпълняват много рядко, само преди непосредственото сменяне на дупката.